откриване на DEINOTERIUM"A

Огромните му размери са внушителни дори като костна система.Обитавал нашите земи преди милиони години.Открит на 08.11.1965 година от учителя Димитър Ковачев, край село Езерово Първомайско, на черно-белите снимки по-долу.

Откривателя на DEINOTERIUM"A в наши дни,при повторното ми посещение на музея вчера имах удоволствието да ми бъде гид самия откривател на древната находка, уредник и гид в Палеонтологичен музей Асеновград.

отново в къщи

Впечатлена съм от красотата на вредителите.

Какво е семейно събиране без барбекю

мини градинка , мини алпинеум

любимото нещо на децата-поливане на цветята

кивито -младо растение,миналото лято за първи път даде четири плодчета,сега са много повече

всичко е като на сън,чак не ми се вярва,че след всичко преживяно отново съм сред любимите ми хора,насред малката ми градинка на село пълна с цветя и зеленина,много-много неглиже и много-много щастлива

моментно настроение

градските ми стайни цветя също се чувстват много добре

гурбет-3

Сряда 10.06-прекрасен слънчев ден,за първи път от 40 дни седнах да обядвам в 12ч. със Нели и съпруга й(в нашия хотел можехме да седнем да се храним вечерта, след като приключим със работата, ако стомахът пожелае да поеме нещо),споделих със тях този факт и те останаха много изненадани, че не ни дават време нито за закуска,нито за обяд,Нели каза,че миналата година в хотела, в който е била на работа са имали време за почивка и храна в 11ч. и следобед в 16ч., а и на други места също.На някой може да прозвучи нереално, дори би се усъмнил в твърдението,че можеш да изгладуваш 40 дни насред море от храна,но нашата шефка си беше съвсем наясно с това обстоятелство(дошла от Словения преди 10-11 години, също като нас,българките, за залъг хляб, омаяла младия син на собствениците и имала "късмета"самата тя да стане собственица, в прав текст ни казваше- на уморения човек не му се яде, с две думи колкото повече работиш по-не ти се яде, беше права.Това за мен вече е минало,да се върнем на къмпинг"Криопиги".Първи и последен плаж на Халкидики, залива Касандра, брегове-никакви,само камъни и скали, водата-кристално прозрачна,прекрасна, малки рибки плуват и скачат около нас.Натруфените с палми хотели не са по вкуса ми, виж къмпинга е нещо съвсем друго-земно,естествено и близко до природата със караваните и палатките разположени в горичката.Няколкото снимки,които направих с телефона май ще си останат там,няма да мога да ги сваля по технически причини.Със Нели обсъдихме вариантите за пътуване(автобус или влак),скалъпихме няколко въпроса,които да задавам на гръцки,какъв смисъл ако и отговора е на гръцки,затова реших да питам хем на гръцки,хем на английски, а сестра ми от Атина счупи телефона да ми се обажда през половин час, искаше да е в течение по въпроса, как ще се справя в Солун, от едната гара до другата гара се налагаше да прекося целия град,някой ме посъветва да си взема такси,аз реших да го направя със градския транспорт,исках да видя града съвсем отблизо.На отиване пътувах с кола и само го зърнах между хълмовете от високо от магистралата и това което видях отгоре се потвърди,много нагъсто застроен,много малко зеленина(растения,дървета).Когато пътувах през София на следващия ден,макар никога да не съм я харесвала,ми се видя направо красива, измита от среднощния дъжд и толкова,толкова зелена.В Солун видях една много стара църква,навярно от римско време,може би е построена преди повече от 1000 години,в момента се реставрира,металните тръби на скелето опираха в балконите на блоковете построени и от трите й страни,толкова близо, само от четвъртата страна няма построено нищо, защото там е улицата.Опитах се да снимам паметника на мъж в цял ръст, облечен в дълго палто и войнишко кепе,с вдигната напред ръка(аз за себе си го нарекох Солунския Ленин),беше с брадичка като него, но автобуса тръгна докато да реагирам и по-късно видях, че не съм снимала"ленин",а вътрешността на автобуса от градския транспорт. Автобуса от Криопиги до Солун пътува около два часа и половина,комфортно,всички автобуси са нови,сякаш току що слезли от конвейра на завода(това не се отнася за градския транспорт).От същото място,на което ни свали междуградския автобус тръгва номер 36, купува се билетче от гарата за 0,50 евро до спирка"терма",след това със номер 2 и със същото билетче(валидно е за две пътувания в рамките на един час) се пътува около 30 мин. до ж.п.гарата, с такси за този маршрут може да се изръсиш от 10 до 20 евро(зависи от лоялността на шофьора), от там тръгват и автобусите за България. За същия ден места за автобуса нямаше и аз реших, ще пътувам с влака.Предпочитаният за мене начин на пътуване.Гарата е като всяка друга гара,за естествените нужди не се заплаща за разлика от нашите гари. Оказа се,че няма да пътувам сама,имаше още няколко българи и българки.Влака само от два вагона,комфортен,прохладен.Порази ме историята на младата жена от Плевен, която съвсем искрено ни разказа как след три седмици работа на два пъти са й съобщили,че няма да могат да й плащат предварително уговорената заплата и сумата от 700 евро се оказала 500 и как тя след като вечерта си получила заработеното,станала сутринта в пет и се измъкнала"по терлички",само се надяваше и жената от Сливен да намери начин да се измъкне,защото шефовете са й взели документите и тя е принудена от сутрин до вечер с високи гумени ботуши(заради змиите)да реже треви, да разчиства бурени.Гурбет.Това е гурбета....

гурбет-2

Не беше замислено като сериал, просто така се получи, за първи път през живота си "на стари години"набрах инерция и реших да опитам какво е гурбетлък.Сестра ми от години гледа бабички в Атина, но аз като се познавам си знам, че целогодишен ангажимент около някоя капризна гръцка бабичка не е за мен, отидох да работя в кухнята на "малък" семеен хотел.Малък поставих в кавички,въпрос на критерии, работила съм по нашето черноморие, а и не само по морето в хотели от същия тип, 40-45 стаи, обслужвани от не по малко от 30 души(за целия комплекс-хотел-ресторант),в нашия хотел 4(четири),ресторанта е на самообслужване.Една готвачка,една камериерка,останалите две помощен персонал- всичките българки,всичките от Асеновград, момичетата и хабер си нямат от такава работа(едната -шивачка,другите са работили само на бензиностанция).Готвач, работник кухня, миячка и за каквото още се сетите да се прави в кухня се изпълнява от един-единствен изпълнител(моя милост), а броя на туристите всяка седмица е различен, между 50 и 80(68,78,72 ,65, плюс 5-членното семейство на собствениците на хотел"ПОСЕЙДОНИО"близо до село Криопиги), който е запознат със естеството на работата в кухня знае за какво става дума.Закуска в 9ч.,вечеря в 18ч.(две супи и ястие с месо)за столуващите туристи,между 12ч.-16ч.поръчки за клиентите на басейна(скара,салатки,пържени картофки,палачинки...) и така от 7ч. до 20ч., а в събота почти до 22ч..Веска-шивачката неведнъж ми каза-"две супи,нищо работа,майка му стара).Така почти 40 дни, щяха да бъдат много по-малко ако не беше любовта ми към морето и разходките край брега рано сутрин,призори, преди работа и много повече ако се беше получил добър екип.Екип от българи в чужбина? Аз съм си непоправим оптимист. Разходките ми ме отведоха до къмпинга, където се запознах с една българка,Нели от Пазарджик,Българка с главно "Б",познала и кътните зъби на гурбетчийството,работила какво ли не из цяла Гърция вкючително и по островите, завоювала правото си да работи със трудов договор. Няколкото часа прекарани заедно със Нели последния ден преди да си замина бяха чудесни и незабравими. За пътуването в следващия епизод...

гурбет -1

Случи се и на мен, това, което от двайсетина години за много българи е просто начин на живот.Отидох на гурбет в съседна Гърция, на прехваления "Халкидики".Като се замисли човек, нашето море и нашите плажове ги превъзхождат стократно, но това е друга тема, а на мен ми се иска да напиша за нещо друго, за това, че ние(българите)дали от незнание или от глупост, или пък по бог знае каква друга причина, приемаме да работим за дребни пари, по 12-15 часа на ден,без почивен ден, условия, при които нито албанците, нито който и да е друг работи там, със изключение на българите.Това е може би и главната причина да се търсят българските работници, защото спестяват на работодателя си доста пари.Питам се, къде са толкова строгите иначе гръцки власти, синдикати и други институции.Хиляди български граждани се трудят срещу минимално заплащане от 500 евро на месец по 31 работни дни във месеца.

Вдъхновение 2

Артефакти?- не, не само, шевната машина
е работеща и то перфектно, нищо, че е столетница.

палеонтологичен музей -Асеновград

Живея в непосредствена близост до палеонтологичния музей и въпреки, че години наред се разхождахме с кучето и внучетата около него, отвътре не го бях виждала,макар да знаех в подробности какви са експонатите(от охраната,докато я имаше), вече споменах за разходките с кучето около музея. Малко предистория: сградата, в която се помещава музея е бившият младежки дом, построен в началото на 70-те върху основите на друга по-стара сграда (по царско време е била ловна хижа, а през соца килимарски цех, в който неуморни женски ръце са изработвали прекрасни персийски килими). Миналото лято по желание на тези две будни, любознателни деца, моите внучета,по време на гостуването им при нас, разгледахме експозицията на музея, направихме няколко снимки(пропуснахме да попитаме уредничката,дали е позволено да се снима),ето някои от тях :