неделя, 1 март 2009 г.
пролет
Гълъбите гукат
в близката гора
по тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път-
чувствам се ефирен
чувствам се без плът
през елите бликат
слънчеви лъчи,
ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне
топло пролетта.
Волно във простора
птиците летят
пеят и извиват
серпантинен път.
В песента познавам
химна вдъхновен,
с който ще посрещнем
утрешния ден.
Н.Й.Вапцаров
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар