понеделник, 22 юни 2009 г.

гурбет-3

Сряда 10.06-прекрасен слънчев ден,за първи път от 40 дни седнах да обядвам в 12ч. със Нели и съпруга й(в нашия хотел можехме да седнем да се храним вечерта, след като приключим със работата, ако стомахът пожелае да поеме нещо),споделих със тях този факт и те останаха много изненадани, че не ни дават време нито за закуска,нито за обяд,Нели каза,че миналата година в хотела, в който е била на работа са имали време за почивка и храна в 11ч. и следобед в 16ч., а и на други места също.На някой може да прозвучи нереално, дори би се усъмнил в твърдението,че можеш да изгладуваш 40 дни насред море от храна,но нашата шефка си беше съвсем наясно с това обстоятелство(дошла от Словения преди 10-11 години, също като нас,българките, за залъг хляб, омаяла младия син на собствениците и имала "късмета"самата тя да стане собственица, в прав текст ни казваше- на уморения човек не му се яде, с две думи колкото повече работиш по-не ти се яде, беше права.Това за мен вече е минало,да се върнем на къмпинг"Криопиги".Първи и последен плаж на Халкидики, залива Касандра, брегове-никакви,само камъни и скали, водата-кристално прозрачна,прекрасна, малки рибки плуват и скачат около нас.Натруфените с палми хотели не са по вкуса ми, виж къмпинга е нещо съвсем друго-земно,естествено и близко до природата със караваните и палатките разположени в горичката.Няколкото снимки,които направих с телефона май ще си останат там,няма да мога да ги сваля по технически причини.Със Нели обсъдихме вариантите за пътуване(автобус или влак),скалъпихме няколко въпроса,които да задавам на гръцки,какъв смисъл ако и отговора е на гръцки,затова реших да питам хем на гръцки,хем на английски, а сестра ми от Атина счупи телефона да ми се обажда през половин час, искаше да е в течение по въпроса, как ще се справя в Солун, от едната гара до другата гара се налагаше да прекося целия град,някой ме посъветва да си взема такси,аз реших да го направя със градския транспорт,исках да видя града съвсем отблизо.На отиване пътувах с кола и само го зърнах между хълмовете от високо от магистралата и това което видях отгоре се потвърди,много нагъсто застроен,много малко зеленина(растения,дървета).Когато пътувах през София на следващия ден,макар никога да не съм я харесвала,ми се видя направо красива, измита от среднощния дъжд и толкова,толкова зелена.В Солун видях една много стара църква,навярно от римско време,може би е построена преди повече от 1000 години,в момента се реставрира,металните тръби на скелето опираха в балконите на блоковете построени и от трите й страни,толкова близо, само от четвъртата страна няма построено нищо, защото там е улицата.Опитах се да снимам паметника на мъж в цял ръст, облечен в дълго палто и войнишко кепе,с вдигната напред ръка(аз за себе си го нарекох Солунския Ленин),беше с брадичка като него, но автобуса тръгна докато да реагирам и по-късно видях, че не съм снимала"ленин",а вътрешността на автобуса от градския транспорт. Автобуса от Криопиги до Солун пътува около два часа и половина,комфортно,всички автобуси са нови,сякаш току що слезли от конвейра на завода(това не се отнася за градския транспорт).От същото място,на което ни свали междуградския автобус тръгва номер 36, купува се билетче от гарата за 0,50 евро до спирка"терма",след това със номер 2 и със същото билетче(валидно е за две пътувания в рамките на един час) се пътува около 30 мин. до ж.п.гарата, с такси за този маршрут може да се изръсиш от 10 до 20 евро(зависи от лоялността на шофьора), от там тръгват и автобусите за България. За същия ден места за автобуса нямаше и аз реших, ще пътувам с влака.Предпочитаният за мене начин на пътуване.Гарата е като всяка друга гара,за естествените нужди не се заплаща за разлика от нашите гари. Оказа се,че няма да пътувам сама,имаше още няколко българи и българки.Влака само от два вагона,комфортен,прохладен.Порази ме историята на младата жена от Плевен, която съвсем искрено ни разказа как след три седмици работа на два пъти са й съобщили,че няма да могат да й плащат предварително уговорената заплата и сумата от 700 евро се оказала 500 и как тя след като вечерта си получила заработеното,станала сутринта в пет и се измъкнала"по терлички",само се надяваше и жената от Сливен да намери начин да се измъкне,защото шефовете са й взели документите и тя е принудена от сутрин до вечер с високи гумени ботуши(заради змиите)да реже треви, да разчиства бурени.Гурбет.Това е гурбета....

Няма коментари:

Публикуване на коментар