неделя, 1 март 2009 г.

пролет


Гълъбите гукат
в близката гора
по тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път-
чувствам се ефирен
чувствам се без плът

през елите бликат
слънчеви лъчи,
ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне


топло пролетта.

Волно във простора
птиците летят
пеят и извиват
серпантинен път.
В песента познавам
химна вдъхновен,
с който ще посрещнем
утрешния ден.

Н.Й.Вапцаров

Няма коментари:

Публикуване на коментар