ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторьята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека.Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде,навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див,чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх,

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът

и на клеветата строшава зъбът.

О, ШИПКА!

..........................................

..........................................

..........................................

Иван Вазов

На Шипка всичко е спокойно......