вдъхновение

моите творения:това е платка,нагръдник за блузка
или рокля,все още не употребена по предназначение



мои опити: якички на една игла

сътворено от баба ми преди около 30г. по моя молба,ръкавелки и дантелка,каквито са слагали на селските носии

това е изработено от моята майка

отново моите опити за направа на якичка

тази красота открих на тавана в старата къща на свекър ми, преди да бъде разрушена.намерих я случайно между гредореда под дебел слой прах ,изпрах я и повече от 30г. съм й горд притежател.

Преди десетина години се опитах да направя нейно копие,не се получи или поне не точно копие,нямам негова снимка, при дъщеря ми в Разград е

копринен кенар с изящна дантела: някога е бил използван като покривка за легло

това са антики : може би на повече от век

бяха в скрина на майката на свекърът ми

и холната ми масичка е красива -по своему

За разлика от теб Вера,на молбата ми да ме учи получих положителен отговор от възрастната жена,светла й памет, макар че не съм направила много -много красиви неща се радвам,че имам все пак някакво умение,което да усъвършенствам,а може би да предам на някого след време ..... Никога не е късно да се научи нещо ново,човек се учи докато е жив....

РОДИНА

................................................................
И в краткий миг припомнить разом надо
Все, что у нас осталось в далеке

Ти вспоминаеш не страну большую,
какую тъй изездил и узнал,
Ти вспоминаеш Родину-такую,
Какой ее тъй в детстве увидал.

Клочок земли,припавшей к трем березам,
Далекую дорогу за леском,
Речонку со скрипучим перевозом,
Песчаньй берег к низким ивняком.

Вот где нам посчастливилось родиться,
Где на всю жизнь,до смерти мъй нашли,
ту горсть земли,которая годиться
Чтоб видеть в ней приметъй всей земли.

Да,можно въйжить в зной,в грозу,в морозъй,
Да,можно голодать и холодать,
Идти на смерть,но ети три березъй
При жизни никому нельзя отдать.

К.Симонов



Запомнила съм това стихотворение от училище, научих го по погрешка, но и до сега го помня. Симонов го е писал в друго време и в друг контекст, но нали е за Родината, а без Родина сме нищо, дърво без корен, както казва Н.Хайтов...

пролетна приказка

цъфналите бадеми отрупани със сняг

малката върба, която засадих преди няколко години живее втори живот, миналата година на 24-25март ураганен вятър я прекърши и дръвчето беше лишено от короната си,но за щастие вече си има нова корона увенчана със млади листенца и отрупана с пролетен сняг....

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторьята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека.Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде,навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див,чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх,

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът

и на клеветата строшава зъбът.

О, ШИПКА!

..........................................

..........................................

..........................................

Иван Вазов

На Шипка всичко е спокойно......

пролет

Гълъбите гукат
в близката гора
по тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път-
чувствам се ефирен
чувствам се без плът

през елите бликат
слънчеви лъчи,
ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне


топло пролетта.

Волно във простора
птиците летят
пеят и извиват
серпантинен път.
В песента познавам
химна вдъхновен,
с който ще посрещнем
утрешния ден.

Н.Й.Вапцаров